: STREET :: mtel.net : BO YIN RA МЪДРЕЦ ОТ НАШЕТО ВРЕМЕ

BÔ YIN RÂ МЪДРЕЦ ОТ НАШЕТО ВРЕМЕ




		БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ: BO YIN RA е духовното име* на писателя и художника Йозеф Антон Шнайдерфранкен, роден на 25 ноември 1876 в Ашафенбург, Германия. Той израства във Франкфурт на Майн, а първоначалното си обучение като художник получава при Щедел и при Ханс Тома в същия град. По-късно учи в художествените академии на Виена и Париж. Едногодишният му престой в Гърция, наложил прекъсването на професионалните му занимания в Мюнхен и Берлин, изиграва изключително важна роля за неговото творчество и по-нататъшната му дейност. През годините, прекарани в Гьорлиц, в издателство “Курт Волф” излиза първото му произведение “Книга за живия Бог” (1919). През 1923 Bo Yin Ra се преселва в Швейцария, а от 1925 живее със семейството си в Масаньо до Лугано, чието гражданство по-късно приема. Починал е на 14.02.1943. Bo Yin Ra работи главно върху своето “духовно учение”, състоящо се от 32 книги, издадени през периода 1919-1939, както и върху 8 други произведения, свързани неразривно с него. В тях от различни перспективи е посочен пътят, по който човек може още през земния си живот да си възвърне съзнанието за своята непреходна духовна същност и способността си да преживява Вечното. При творчеството на Bo Yin Ra не става въпрос нито за някаква измислена научна или верска система, нито за ново “духовно движение”. По силата на собствения си духовен опит Bo Yin Ra ни разкрива аспекти от структурата на вечната Действителност и посочва духовни закони, чието действие обхваща и земния живот. Авторът се обръща на първо място към хора, които не намират удовлетворение в традиционните религиозни форми, но въпреки това се стремят към сигурно познание и душевна яснота. Той обаче ни помага да вникнем и в често пъти скритите ценности на големите религиозни системи, особено на свързаните с християнските вероизповедания. В творчеството на Bo Yin Ra житейските проблеми на индивида и обществото също са показани в изцяло нова светлина. Човек, който е осъзнал какво имат да му дадат тези книги всяка една от които изобилства с откровения и съвети, не ще може никога да ги “изчете докрай”. «Съвсем не се нуждаем от “нова религия”, а още по-малко от създаване на нови секти! Изпитваме, напротив, насъщна нужда от пробуждане на живите духовни сили, които земният човек и днес още може да намери в самия себе си...» (Bo Yin Ra, “За моите книги”) *** ПРАСИГУРНО СВИДЕТЕЛСТВО На вярата, която е за вас свещена, с която се чувствувате свързани и която почитам, искам не да преча, а да и помогна, като ви поучавам! Защото вижте: - аз ви уча Вечното да чувствате: - Духа на Вечността, в който будно живея, - ала не искам да обвързвам никакви убеждения чрез онова, което от своето ви давам! На вярата, която е за вас снещена и която почитам, искам не да преча, а да и помогна чрез своето учение! Защото вижте: - аз съм ви прасигурен свидетел за онова Действително, което е създало вашата вяра! За да не може истината да бъде от заблудата изопачена, стига до вас от Вечното моят зов. - (Из книгата “Разнии”, 1939 г., «Kober Verlag AG, Bern» . Издадена през 2000 г. и на български език от ИК «ИРИС-95») С Ъ В Е Т Вземи живота си, какъвто е! Недей мисли «Друг би могъл да бъде.» От своите дни ти никой не кълни, а трябва ли да носиш - понеси! По пътя си ти всичко благославяй - благословен така ще си и ти! - (Из книгата “Пътепоказатели”, 1928 г., «Kober Verlag AG, Bern». Издадена и на български език от ИК «ИРИС-95» ,С., 1996 г. в превод на г-н Борис Стоянов.) Препитанието си Bo Yin Ra е изкарвал като художник. Неговиото творчество в тематично и стилово отношение не е изолирано от нашето време някои от ранните му пейзажи напомнят за неговия учител Ханс Тома, докато най-характерните му творби от по-късния период показват несъмнено сродство с тенденциите на едно модерно изкуство, стремящо се да надхвърли границите на земно-предметното. Въпреки тези формални сходства има една съществена разлика. Неговите “непредметни” картини не са плод на борба с материята и със земната реалност, те не са по никой начин абстрактни, а представляват мощно въздействуващи изразни форми на една висша Деиствителност. Свръхсетивното е било винаги присъствуваща реалност във вътрешното преживяване на Bo Yin Ra като художник той е изпълнявал същата мисия, както и като писател. Художествените поизведения на Bo Yin Ra, които са не по-малко значителни от словесното му творчество, са не не само оптичен израз на онова, за което се говори в Учението му тоест познание и мъдрост в художествен образ, а и естествено допълнение на това мирозрение чрез изразни форми, предназначени за съпреживяващото око, които предават съдържание, неизразимо или почти неизразимо с думи. СВОБОДА В ПРИЯТЕЛСТВОТО Тъй, казвам ви, обича мъдрият, нали, та с обичта да може без болка да сераздели. Приятел щом протегне му десница, - той винаги да я поеме е готов, поиска ли приятелят му да си иде, - - мъдрецът ще го пусне с благослов... Защото мъдрият отдавна вече знае и с тази просветлена мъдрост е богат: - приятелството никога не бива да обвързва, свободен дар за нас е то на този свят. - - НЕОБХОДИМА СТРОГОСТ Освободи се от излишните неща поред, душата за да съхраниш сияйна и лъчиста! До себе си ще трябва да допускаш занапред единствено това, което е най-чисто! - (Из книгата “Пътепоказатели”, 1928 г., «Kober Verlag AG, Bern». Издадена през 1996 г. и на български език от ИК «ИРИС-95») През 1969 г. професор Рудолф Шот пише: «Но какво всъщност има в тези книги? Това не може да се каже с две думи, не може да се изрази по-накратко, отколкото го е направил самият автор в своите произведения. Който е решен да се пробуди от душния кошмар на земното съществувание, до него тези книги ще застанат като ангели пазители. Тяхното съдържание, словесната им магия проникват дълбоко в сърцето те просветляват проблемите ни по-непосредствено от цели библиотеки, изписани от теолози и светски мъдреци в тяхната духовна нищета. Нима? Как можем да твърдим нещо, което не бихме дръзнали да кажем дори за старосвещените и вдъхновени свише писания? А защо не, щом като наистина е така, колкото и чудно да звучи всичко това. Макар, че очевидно има безброй хора, които изобщо не са чували името на този човек и не са прочели нито ред от него. Но това не бива да ни учудва, особено в едно време, което заглушавайки всеки вътрешен трепет, живее в безгранична забрава от ден за ден, устремено алчно и упорито навън. И все пак днес има вече не малко хора, научили благодарение на неговите напътствия да внасят ред в душата си, да предусещат, да намират и да поемат пътя към собствената си съкровена същност, към живата дълбоко в нас, любяща, ощастливяваща божествена искра, и то без самонасилване и йогийски упражнения, без аскетизъм и окултизъм без фразьорство и диалектични изкуства. Той ни е помагал и ни помага да преодоляваме страха от живота и страха от смърта, да доловим и накрая да опознаем в просветеното си съзнание тайната на вечния живот на чедата Божии. На Bo Yin Ra се удаде онова, което днес наричаме “демитологизация”. Той представи със спокойни слова, необременени с алегории, символи и апологестични трикове, Действителността, присъща на целия Всемир, нашепвайки я в душите ни на език, разкриващ вътрешното вълшебство на БОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО. Спомняйки си за Aвгустин, ще ни се и за тези книги да кажем: “Tolle, lege!” - вземи и чети. И ако сториш това истински, ще се връщаш все отново и отново към тях, за да си кажеш след пет или може би след петдесет години не без удивление, че още не си изчерпал пълното съдържание на тези текстове. Вземи и чети! Не се нареждай сред присмехулниците! Бъди благодарен, че ги има на този свят. Те мотат да те спасят и да те превърнат в пример за бъднитете поколения.» * ЗАЩО НОСЯ ТОВА ИМЕ ПРОИЗХОЖДАМ от семейство, което няма нищо общо с литературата. Предците ми по кръв са били земеделци, лесничеи и селски занаятчии. Не съм чувал между тях да е имало някой, чието занятие да е било свързано с четенето на книги. За баща си мога обаче да кажа, че четеше с голямо удоволствие, макар да намираше време за това само след усилен физически труд. Но неговият интерес беше насочен към точно определен вид литература. Той не питаше за автора (като изключим произведенията на любимия му Албан Щолц, чиито “Будещи гласове”, предназначени за католическото паство, препрочиташе с удоволствие), а винаги търсеше да види първо “одобрението за печат” на епископа, което за него беше гаранция, че католикът може да понесе съдържанието без ущърб за вярата си. И аз на свой ред бях прехвърлил двайсетте, без да съм прочел нито една книга, неодобрена от църковната цензура, освен учебниците ми и някои трудове по анатомия, перспектива, техника на живописта и други от този род. Дори тогава продължавах да спазвам най-стриктно църковните предписания и исках изрично разрешение от архиепископията в Мюнхен, за да мога с чиста съвест да науча за немската литература нещо повече от онова, което бе включено в школската христоматия. Налага се да спомена всичко това, за да обясня какво изпитах по-късно, когато воден от дълга към моя духовен Учител и тласкан от вътрешния си подтик - се реших най-после да направя опит да публикувам онова, което можех да дам на своите ближни. А това не бе никак лесно за мен! Трябваше да преодолея значителни вътрешни задръжки, преди да поема най-после отговорността, която според мен носи всеки, който реши да съобщи чрез печатно слово на своите съвременници едно написано от него изречение. Само по отношение на авторското име, под което можех да свидетелствам за духовно преживяното, не съм изпитвал никакви съмнения. От самото начало бях напълно убеден, че не бива в никакъв случай да говоря за своя духовен опит под онова име, което за мен винаги е било най-външното нещо в моя външен живот: един “етикет”, необходим наистина от практическа гледна точка за службите по гражданско състояние, но недопринасящ с нищо за охарактеризиране на своя носител. В резултат на духовното си обучение бях получил съвсем друга представа за същността на истинското “име”. Бях научил, че може да се върви напред от едно “име” към друго, че определени букви в едно истинско “име” могат да действат като духовни “антени”, и още доста други неща. Като духовен ученик аз самият бях носил “имена”, които трябваше първо да “надрасна”, за да стана достоен за своето име. Оттогава познавах себе си само в това име, в “своето” име, така че понякога, макар и за секунди, трябваше да се замислям как все пак се наричам според адресната книга, а външното си собствено и фамилно име Йозеф Шнайдерфранкен винаги пишех без каквото и да е чувство за вътрешна връзка с него. . . От друга страна, през цялата си младост бях убеден, че единственото важно нещо в една книга е нейното съдържание, затова най-често не обръщах почти никакво внимание на името на нейния автор. По тази причина не си придавах особена важност като автор и се стараех по възможност да отклонявам с всички средства личния интерес към мен, извън обсега на моите книги. И до ден днешен се стремя да отклонявам всякакъв интерес от този род. В първите си публикации, събрани днес в КНИГА ЗА ЦАРСТВЕНОТО ИЗКУСТВО, след като навремето излязоха във вид на кратки есета, посочих само инициалите B. Y. R., и чак в КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ, появила се в първата си версия преди девет години, се реших по съвет на издателя да се подписвам не с първите букви, а с цялото си име въпреки ориенталското му звучене. Знаех много добре, че с това ще си създам немалко затруднения и че тъкмо от хората, които на първо място трябваше да станат читатели на книгите ми, можех да очаквам най-голямо недоверие, породено от звучащото по азиатски име, което можеше да се изтълкува само като претенциозен “псевдоним”. Съзнавах също колко силно щеше да се разпали любопитството им, така че едва ли щях да бъда пощаден от въпроси за “значението” на моя предполагаем “псевдоним”. Но тъй като съветникът ми по издателските въпроси съвсем не споделяше тези опасения, а и с право изтъкваше, че в една глава от КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ се дават подробни указания за естеството на духовните “имена”, в края на краищата се въоръжих с достатъчно доверие в съдната способност на своите читатели и си казах, че от цялото съдържание на книгите те би трябвало да си направят извод що за човек имат всъщност пред себе си и че по никакъв начин не биха ме сметнали за способен с помощта екзотично звучащ псевдоним да се заобикалям сам с апотеозното сияние на “бенгалски огньове”. . . Мога за щастие да потвърдя, че това доверие бе оправдано от повечето читатели на моите книги. Наред с това обаче чувам от време и на време и за хора, които с разбираема предубеденост се шокират от “екзотичното” име и смятат, че то им дава основание да се откажат изобщо да четат моите книги, без да са се запознали със съдържанието на нито една страница от тях. Трети пък настояват за ясен немски “превод” на името. В случая не ми остава друго освен да кажа на едните: «Ако толкова те дразни, че пиша под онова име, в чието звучене единствено познавам себе си, и ако то ти се струва твърде “екзотично”, наричай ме най-после, както си искаш, но чети това, което съм написал и за тебе!», и да заявя на другите: «Ако трябва на всяка цена да си “мислиш нещо” във връзка с името ми, прояви засега малко търпение, докато не почнеш да възприемаш вътрешно звуковите стойности така, както музикантът възприема тоновете, представени с нотните знаци!» Напълно разбираемо впрочем е и това, че бих се наричал Bo Yin Ra просто от чувство на преданост към духовния Учител, който ми даде името, дори тези три срички да бяха и за мен толкова “странни”, колкото може би изглеждат в очите на други. Нека кажа веднъж завинаги, че тук не става въпрос за три думи, чийто “смисъл” би могъл да разбули някаква тайна, макар трите срички да са взети от корените на един древен език, и че те образуват “името” ми като духовен човек само затова, защото техните звукови стойности отговарят на моята същина така, както определена група от ноти отговаря на даден акорд. За мен самия всичко това е тъй кристално ясно и очевидно, тъй просто и самопонятно, че според мен всяко дете би трябвало да схване за какво става дума тук. . . Давам си наистина сметка и за това, че ние почти напълно сме изгубили инстинктивно сигурния си усет за звуковите стойности на човешката реч като духовно обусловени стойности, и че не бихме сбъркали, ако потърсим именно тук причината моят духовен Учител да състави “името” ми от три коренни срички на един древен източен език, въпреки че спокойно би могъл да го образува и от срички или думи на майчиния ми език, което във всички случаи би значително облекчило моята задача. Надявам се, че няма да ми се отрече поне толкова проницателност, колкото е нужна, за да се разбере, че само един откъснат от действителността глупец би могъл да бъде така непохватен, че да се драпира в наши дни с чуждоземно звучащ псевдоним, а и от съдържанието на моите книги би трябвало да стане ясно, че е невъзможно да ми бъде приписана непочтеността да си избера “псевдоним”, който би могъл да създаде впечатлението, че произхождам от някаква далечна, чужда страна. В заключение трябва още да кажа, че моят навик от младини да чета книги, без да се интересувам много от автора, а преди всичко от съдържанието, съвсем не ми изглежда толкова лош. Мога само от сърце да пожелая на книгите си такива читатели! В края на краищата тъкмо съдържанието на една книга и въздействието на това съдържание върху душата на читателя е най-сигурният критерий, по който може да се съди за нейния автор. - ** Първите преводи на български език на произведения на Bo Yin Ra са направени още в началото на на трйсетте години на ХХ век от Георги Радев, който издава трилогията “За живия Бог”, “За отвъдния свят”, и “За Човека”, както и “Книга за Любовта”. Неговите преводи са по първите издания на посочените заглавия, които по-късно авторът Bo Yin Ra е преработил и разширил до днешния им окончателен вид. Новите български издания на книгите са направени по превода на Борис Стоянов. Някои от тях имат и второ издание. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------- ПРЕДСТОИ СЪЗДАВАНЕТО НА НОВ БЪЛГАРСКИ САЙТ ЗА BO YIN RA В КОЙТО ЩЕ БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ И ПЪЛНИТЕ ПРЕВОДИ НА НЕГОВИТЕ КНИГИ. Репрудукции на картини от BO YIN RA, преводи на няколко от книгите и др. интересни материали за него можете да свалите свободно от този линк: http://tsvetop.data.bg/files Линкове към други сайтове за Bo Yin Ra ще намерите на адрес: http://www.boyinra.org/ http://www.kober.com/ http://www.bo-yin-ra-stiftung.de/ http://de.wikipedia.org/wiki/Joseph_Anton_Schneiderfranken